Препятствие номер едно: Дори и да можете да инвестирате като Уорън Бъфет, ако не можете да спестявате, ще умрете бедни
Колко имате нужда да спестявате? В следващия раздел ще нагазим по-дълбоко в математиката, но, както вече споменах, ако започвате да спестявате на 25-годишна възраст и желаете да се пенсионирате на 65 години, трябва да заделяте поне 15 % от заплатата си.
Разбира се, преди да можете да спестявате, трябва да се измъкнете от дълговете си. В разсъжденията си как да направите това е от полза да сравните очакваната доходност от инвестициите си с лихвения процент, който плащате върху заемите си.
Всяка ситуация е индивидуална, но ето няколко базисни принципа: [Първият принцип, който авторът посочва на младите американци е да правят вноската в пенсионния план на работодателя си до размера, до който работодателят прави успоредна вноска. Обикновено на един долар вноска в корпоративния пенсионен план на заетия, работодателят внася 50 цента или дори един долар. От тук, незабавната “доходност” на пенсионната вноска в американски корпоративен пенсионен план е между 50 и 100 %. Това положение важи за български младежи само и доколкото работодателят им прави успоредно с тях вноска в Доброволен фонд за пенсионно осигуряване в България. Но тук трябва да се отчита и фактът, че доброволните пенсионни фондове в България не предлагат възможност за избор на подходящ портфейл, особено на младите инвеститори, което означава, че очакваната доходност от тях е ниска, а таксите – неоправдано високи. Ако регулирането, инвестирането и таксите, събирани от доброволни пенсионни фондове не се променят драстично в бъдеще, те не са добра възможност за инвестиране].
Като следваща стъпка, елиминирайте дълга си по кредитни карти и лизинга за колата, ако имате такива. Какво да кажем за заемите за образование? Тъй като дългосрочната доходност на спестяваниета ви за пенсия ще е около 5 % годишно, което вероятно е по-малко от лихвата по вашия заем, следващият ви приоритет трябва да е изплащане на тези заеми. Спестявате за пенсия тогава и само тогава, когато сте се отървали от всичките си дългове.
Горният параграф поражда един деликатен, но важен въпрос за вашите спестявания за пенсия. Забележете, че цитирам “очаквана доходност” от 5 % за спестяванията ви за пенсия. За сега ще прескочим въпроса как изчислих това число, но ще посоча, че то не отчита инфлацията, с други думи това е “номинална” доходност. Направих това с цел по-точното сравнение с лихвените проценти по вашите заеми и задължения по кредитни карти.
За целите на спестяванията за пенсия е по-добре да се мисли за доходност, корегирана с инфлацията, т.е. за “релна” доходност. В момента, например, дългосрочната инфлация изглежда да е около 2 % годишно [в САЩ], тъй че 5-те процента номинална доходност на вашите инвестиции е равна на 3 % реална доходност. [Средногодишната инфлация в България, измерена с Индекса на потребителските цени за периода ноември 2000-ноември 2014 г. е 4.3 %].
Това, което е от значение е покупателната способност на вашия портфейл, а не номиналните стойности, които виждате в извлеченията си по сметки от брокери, взаимни [и пенсионни] фондове. От тук нататък ще говорим само за реална доходност и реални суми, а не за номинална доходност и номинални суми. Всеки път, когато видите сума в лева, помнете, че това са левове с покупателна способност през 2014 година. И последно, това означава, че в горния пример, ако планирате да спестявате по 150 лв. на месец, започвайки през 2014 г., то ще трябва да увеличавате това месечно спестяване с темпа на инфлация. Това не трябва да е много трудно, тъй като може да очаквате заплатата ви да расте поне с темпа на инфлация.
Както споменах и по-горе, ще завърша този раздел с домашно за прочит: книгата на Томас Стенли и Уилиям Данко “Милионерът, който живее отсреща”
“The Millionaire Next Door” Thomas J. Stanley Ph.D. and William D. Danko, Ph.D.
Това е най-важната книга, която ще прочете някога, защото поставя ударението върху факта, че между харчене и спестяване има обратна корелация. (Статистиците и икономистите се отнасят с пренебрежение към тази книга заради методологичните й недостатъци, които наистина са много. Тези “петна”, обаче, по никакъв начин не накърняват пределно ясния и разбираем начин, по който “Милионерът…” прави дисекция на начина, по който нашето, ориентирано към потреблението общество, корозира както личното, така и общественото добруване.)
Баща ми беше сравнително успешен адвокат, който поради това че беше започнал кариерата си няколко години преди началото на Великата депресия, беше станал инстинктивен спестител. В резултат нашата къща, кола и ваканции, не бяха бляскави като тези на съседите ни. Когато го питах защо така, той отговаряше, че нашите съседи притежават много неща, но всъщност нямат много неща. Дори добавяше с намигване, че знае със сигурност, че повечето от съседите ни всъщност дължат много. (Когато бях по-млад, го питах дали сме богати, а той отговаряше: “Майка ти и аз се радваме на комфортен просперитет, а ти нямаш и пет стотинки.”)
Стенли и Данко систематично изучават характеристиките на милионерите. Ето някои не толкова изненадващи факти: най-популярната кола сред милионерите е Форд F-150 пикап, който предлага най-много желязо на един долар от цената си. Много по-вероятно е водопроводчикът, изкарващ по 100 000 долара на година да е милионер, отколкото адвокат със същия доход, защото е много по-трудно да си в крак с хората, с които се сравнява адвоката и т.н. Ако тази книга не ви накара да се замислите за навиците си на харчене, нищо няма да ви уплаши.