Препятствие номер две: Финансите не са атомна физика, по-добре е ясно да ги разбирате.
Знаете ли каква е разликата между акция и облигация? Може би не, а може би да, но кратък преговор няма да навреди на никого.
Да речем, че започвате бизнес. Ще отнеме известно време, докато започнете да реализирате приходи, но разходите започват от първия ден и за това ще ви трябват пари предварително.
Тези пари можете да получите по един от следните два начина: можете да ги вземете на заем от роднини, приятели или от банката. Вторият начин е да продадете дял от бизнеса си на приятел или член на семейството. Например, ако брат ви е наполовина съдружник във вашия бизнес, той има право на половината от бъдещите приходи от него.
Нищо не ви пречи да се възползвате и от двата начина и на практика точно това правят големите корпорации. Ако правите и двете, вземате пари на заем и продавате акции, както от правна, така и от морална гледна точка първо трябва да платите заема и лихвите по него. Едва след като платите на кредиторите и едва след като сте покрили останалите си текущи разходи по бизнеса, можете да разделите оставащата печалба с брат си.
Така вие и брат ви сте “остатъчни” собственици – печелите от бизнеса ако и само ако можете да платите на кредиторите си и да посрещнете текущите си разходи. От гледна точка на инвеститора, дял от собствеността (акция) е много по-рисков от кредит за вашия бизнес (облигация) и затова акцията заслужава по-висока очаквана доходност от облигацията.
Терминът “очаквана доходност” предизвиква сериозни проблеми и разочарования сред инвеститорите – новаци. Това е само очаквания, т.е. среден резултат, а рискът е вероятността резултатът да се окаже по-нисък. Ако, например, при подхвърляне на монета, при ези получавате едни лев, а при тура – нищо, очакваната доходност е 50 стотинки при подхвърляне, но има и 50 на 50 вероятност да не получите нищо.
Ето един добър начин да мислите за връзката между очаквана доходност и риск. Вероятно бихте предпочели да получите със сигурност 50 стотинки при всяко подхвърляне на монетата пред 50 на 50 вероятност да получите или един лев или нищо. Повечето хора биха предпочели дори 40 стотинки, ако ги получават със сигурност при всяко подхвърляне на монетата. Едва при сигурни 20 или 30 стотинки, средният индивид би предпочел вероятната печалба при подхвърлянето на монета. Това е точката, в която по-високият очакван резултат от подхвърлянето на монета е достатъчна коменсация за 50 процентната вероятност да не получите нищо. (Икономистите използват примери като този за да измерят “склонността към избягване на загуби”. Човек, който не би се съгласил и на една стотинка по-малко от 50 ст. за да избегне подхвърлянето на монета има нулева склонност към избягване на загуби, докато човек, който би се съгласил на сигурни 10 стотинки за да избегне подхвърлянето на монетата, показва висока склонност към избягване на загуби. Това е добра рамка, в която да мислите за собствената си склонност за избягване на риск или с други думи, колко риск можете да понесете.)
С други думи, ако притежавате облигация, не можете да се надявате да получите нещо повече от пълно изплащане на лихвите и главницата, така, че облигацията трябва да е сигурна. Акциите, от друга страна, трябва да се характеризират с потенциално неограничена печалба, за да привлекат инвеститори, които трябва да поемат техния висок риск. Казано по трети начин, ако акциите и облигациите бяха еднакво рискови, никой не би купувал облигации с ограничения им потенциал за печалба. Обратно, ако акциите и облигациите имаха еднаква доходност, никой не би купувал акции с техния по-висок риск.
Това повдига един по-деликатен въпрос, който дори опитни инвеститори не разбират добре. Става дума за това, че интересите на притежателите на акции, които са склонни да поемат значителни рискове за да получат по-висока доходност и интересите на притежателите на облигации (или в случая на дребен бизнес, хората, които са му отпуснали заеми), които ги е грижа единствено за сигурността, са твърде различни, но само притежателите на акции гласуват на общо събрание на компанията, не и собствениците на облигации. По тази причина заемите за фирми – корпоративните облигации – са в общия случай лоша сделка. Добрата идея е да се ограничите само с притежаване на държавни облигации.
Колко рискови са акциите? И представа си нямате. По време на Великата депресия [в САЩ] акциите загубиха средно 90 % от стойността си, а по време на неотдавнашната криза загубиха почти 60 %. Дори и да си мислите, че можете да понесете подобен риск, помислете още веднъж. Едно нещо е да мислите за временна загуба на 60 или дори 90 % от спестяванията си, друго – фактическото преживяване на подобна загуба в момента. То е свързано с доста по-голямо разочарование. По думите на Фред Шюд, един от най-проницателните наблюдатели на инвестиционните пазари (и определено най-забавният):
“Има определени неща, които не могат да бъдат обяснени по подходящ начин на девственица – нито с думи, нито с картинки. По същия начин не мога да предложа описание, което дори само се приближава към това как се чувствате когато загубите реална сума пари, които сте имали.”
Възможно ли е да се предвиди кога ще се случат подобни спадове на пазара за да ги избегнете? Дори и не си помисляйте. В последните 80 години никой, ама никой никога не е правил това по надежден начин. Като счупен часовник, който отмерва времето точно два пъти на ден, мнозина са предвиждали еднократен спад на пазарите, но прогнозните им способности в бъдеще неизменно се изпаряват. Това е, което можете да очаквате в резултат на случайно попадение, а не на умение.
Възможно ли е да намерите портфолио мениджър на взаимен фонд или консултант, който да “бие” пазара? Отново не: няколко десетилетия внимателни проучвания показват, че портфолио мениджъри с превъзходни резултати в миналото обикновено се провалят в следващ период. (През изтеклото десетилетие дори Уорън Бъфет не можа да бие пазара със значим процент.)
Най-простият начин да мислите за инвеститорските “умения” е да си представите 10 000 души на стадион. Всеки става и подхвърля монета. Ако се падне ези, остава прав, ако се падне тура – сяда. Законът на вероятностите ни подсказва, че след като монетите са подхвърлени 10 пъти, средно взето 10 души ще останат прави. Дали те са показали умение? Разбира се, че не. Символ на това явление е портфолио мениджър на име Уилям Милър, чиито взаимен фонд Legg Mason Value Trust бие индекса на акции Стандард енд Пуърс 500 (S&P 500) в течение на петнадесет последователни години преди да загуби натрупаната преднина пред индекса в течение на само три кратки години.
Помислете за това и по друг начин. Да речем, че можете да предвидите моментите на влизане и излизане от пазара или успешно да подбирате акции, които ще поскъпват. Бихте ли публикували бюлетин или разказвали за предвижданията си пред телевизионните камери? Бихте ли управлявали взаимен фонд или, ха-ха, работили като брокер? Разбира се, не. Бихте взели колкото можете повече пари на заем, бихте ги заложили на прогнозите си и бихте отишли на плаж. (Бихте могли също да управлявате хедж фонд като насочите по-голяма част от печалбите към себе си, а загубите – към клиентите си). След като е казано всичко, което има да се каже и е свършено всичко, което има да се върши, остават само два типа инвеститори: такива, които не знаят накъде отива пазара и такива, които не знаят, че не знаят. Но има и трети тип, такива, които знаят, че не знаят, но на които заплатите зависят от това да се правят, че знаят.
Ако не намирате горното за достатъчно убедително, мислете за инвестирането по още един начин. Когато купувате и продавате акции, човекът от другата страна на масата – човекът или организацията, от която купувате или на която продавате – почти сигурно се нарича Голдман Сакс или Фиделити. И това – в най-добрия случай. Какъв е най-лошият? Да търгувате с вътрешно на компанията-емитент лице, което знае за нея повече от 99.9999% от хората на земята. Да търгувате акции и облигации е все едно да играете тенис с невидим противник. Най-често това се оказва една от сестрите Уилямс.
Ако трябва да резюмирам финансите в едно изречение, то ще звучи приблизително по следния начин: Ако желаете висока доходност, от време на време ще трябва да приемате жестоки загуби като запазвате спокойствие на духа, а ако искате сигурност, ще трябва да се задоволявате с ниска доходност. В крайна сметка в света на инвестициите съществуват само два вида активи: рискови (с висока доходност и висока степен на риск) и това, което е известно във финансите като “безрискови” активи (с нисък риск и ниска доходност, като държавни ценни книжа, банкови депозити и фондове на паричния пазар). Първата работа на инвеститора е да определи подходящата за себе си смес от двата вида активи. Например, портфейла от три фонда, представен в началото на брошурата, се състои от две трети рискови и една трета безрискови активи.
Макар и да не е възможно да се оцени доходността на пазарите на акции и облигации утре или дори през следващата година, не е толкова трудно да се оцени доходността им за много дълъг период от време. Първо, държавните ценни книжа. Докато пиша този текст 30-годишната облигация на американското правителство (Treasury bond) носи 3.6 % годишно. Това е доста добра оценка за доходността й през следващите 30 години. Но това е номинална доходност, а помните, че по-горе ви казах трябва да смятате в реална, корегирани с инфлацията доходност. Е, добре, американското правителство предлага и 30-годишни, защитени от инфлацията книжа (TIPS – Treasury Inflation Protected Securities), които в момента носят 1.4 % реална доходност върху реалната главница. И лихвата и главницата нарастват във времето с инфлацията. И така, очакваната реална доходност на 30-годишните държавни облигации е 1.4 %.
Въпросът с очакваната доходност на акциите е само малко по-сложен. [Американските] акции в момента дават около 2 % дивидент, а чуждестранните – около 3 %. Това е реална доходност, тъй като исторически реалното изплащане на дивиденти е нараствало с около 1.5 % годишно. Тъй като цените на акциите би трябвало да нарастват общо взето с този растеж на дивидентите, реалната доходност на акциите трябва да е сумата на текущия дивидент и темпа му на растеж, т.е. за [американските] акции, 2 % дивидент плюс 1.5 % темп на растеж или общо 3.5 %, а за чуждестранните акции, около 4.5 % (3 % дивидент плюс 1.5 % растеж на дивидента).
По такъв начин, портфейл, който се състои от една трета облигации по необходимост трябва да носи реална доходност от около 3 % и именно оттук идва и предлаганата норма на спестяване в размер на 15 % за млад човек, който започва да спестява на 25-годишна възраст. Повечето младежи познават Excel, и затова им предоставям таблицата (XLS), която показва ефекта на различни проценти доходност и норми на спестяване върху реално натрупаните след 20, 30 и 40 години. Целта на упражнението е да натрупате сума равна на 12 пъти годишните си разходи (клетки H12 и H16), която когато се комбинира [с пенсия от НОИ], би трябвало да има за резултат един разумен доход след пенсиониране. Как пресметнах 12 пъти годишните разходи? Средно взето, човек трябва да натрупа около двадесет и пет пъти годишните си разходи за живот и допускам, че около половината от тази небходима сума ще дойде от [НОИ] {забележка на преводача: Това допускане е приложимо и за България докато формулата за определяне размера на пенсиите от НОИ остава каквато е на 1.1.2015 г. В такъв случай пенсията ще е равна на около 40 % от крайната заплата на човек, осигурявал се на близки до средните за страната доходи. Например, през 2014 г. съотношението между средна пенсия и средна заплата е 41 %. Това допускане, обаче, не е вярно за хора, които са се осигурявали върху доходи равни на максималния осигурителен доход и още повече, ако са получавали доходи, надхвърлящи максималния осигурителен доход. За тях пенсията от НОИ, дори без промяна в действащата формула, ще осигурява най-много 35 % заместване на крайната им заплата, а в редица случаи и по-малко. Такива хора би трябвало да си осигурят капитал преди пенсиониране, надхвърлящ 12 пъти нормалните им годишни разходи].
Толкова за въведението на основите на финансите. Следва домашното ви: прочетете книгата на Джак Богъл “Здравият разум за взаимните фондове”, може би най-доброто написано някога въведение в основите на финансите.
“Common Sense on Mutual Funds”
John C. Bogle, 2010
Ще завърша този раздел с още едно разкритие. Горд съм да нарека Джак Богъл познат, но той е също и основателят на Vanguard Group (www.vanguard.com), най-голямата в света компания, управляваща взаимни фондове. Преди четири десетилетия, той взе съдбовното решение да предаде собствеността на компанията на собствениците на дялове във взаимни фондове. това означава, че когато притежаате дялове от взаимен фонд, управляван от Vanguard, вие притежавате и дял от компанията, която го управлява. Тъй като акционерите във Vanguard притежават компанията, тя няма стимул да източва управляваните от нея фондове с прекалени такси и скрити разходи.
Това е единствената по рода си такава компания в света. Ако притежавате дялове във взаимни фондове, управлявани от която и да е друга компания, вие не сте неин собственик и в интерес на реалните собственици на компанията – акционерите или частните й собственици – е да поддържат таксите високи.
Като следствие, таксите на фондовете, управлявани от Vanguard, са като цяло най-ниски и аз я препоръчвам на повечето инвеститори, независимо дали имат няколко хиляди или няколко стотин милиона долара. Понякога ме обвиняват, че съм подставено лице на Vanguard; ако това да искам да съм акционер в компанията, която управлява инвестициите ми и да плащам възможно най-ниските такси ме прави подствено лице, тогава се признавам за виновен.
Джак Богъл не е беден, но би бил многократен милиардер, ако беше запазил собствеността си върху компанията, вместо да я подари на притежателите на дялове от взаимните й фондове. Той единствен в историята на финансовата индустрия направи това, и остава, много години след пенсионирането си, висок и ясен глас в защита на правата на дребните инвеститори навсякъде по света. Да е жив и здрав още дълги години.
[Vanguard оперира като взаимна компания (по същество кооперация) само в САЩ. В други райони по света като Азия и Европа, собствениците на компанията са различни от собствениците на дялове от фондове, които тя управлява. В Европа фондовете, управлявани от Vanguard, са достъпни само за институционални, но не и за индивидуални инвеститори.]