Препятствие номер три (с извинение към Джордж Сантаяна): Тези, които игнорират финансовата история са обречени да я повторят
Нищо не носи по-големи загуби на дребния инвеститор от смесването на оценката за здравето на икономиката на страната и доходността на акциите. Естествено за хората е да приемат, че когато икономиката е в добра форма, бъдещата доходност на акциите ще е висока и обратно.
На практика, вярно е точно обратното: историята на пазарите показва, че когато небето над икономиката на една страна е ясно, бъдещата доходност е ниска, а когато икономиката изпитва проблеми, бъдещата доходност е висока. За професионалните участници на пазара е пределно ясно, че най-добре се лови риба в бурно море. В края на 90-те години, например, хората мислеха, че интернетът ще промени всичко. Той наистина промени всичко, но това не помогна твърде много на икономиката и през следващото десетелетие акциите претърпяха не един, а два мечи пазара, от които настърхва косата, като в резултат последва десетилетие с отрицателна реална доходност. За разлика от това, инвеститорите, които купиха акции в дълбините на Великата депресия (както и на дъното на неотдавнашната финансова криза) забогатяха като крадци.
Вече познавате финансовата теория достатъчно за да разберете този парадокс: тъй като риск и доходност за неразделно вплетени, високият риск върви ръка за ръка с високата доходност, което е вярно и за ниския риск и ниската доходност. Когато икономиката изглежда в ужасно състояние, рискът изглежда висок и затова акциите трябва да предложат висока доходност, за да привлекат хората да ги купуват. Обратно, когато икономиката изглежда в чудесна форма, акциите ни се струват безопасни, стават по-привлекателни за хората, а това води до по-ниска бъдеща доходност. Казано по друг начин, най-големите печалби се реализират, когато се купува на най-ниски цени. А акциите поевтинавят само, когато лошите икономически новини са в изобилие. Затова, най-висока доходност се реализира, когато икономиката е в канавката и обратно.
Изучаването на пазарната история не се ограничава с познаването на профила на доходността в миналото (макар и това да е полезно). То включва и разпознаването на емоционалната среда на пазарите, която също корелира с бъдещата доходност.
Има един класически пример за ценността да се вслушваш в емоционалната атмосфера от времето на върховите стойности на фондовия пазар през 1929 г. Когато запитали Джозеф Кенеди старши как е знаел да продаде акциите си година преди това, той отговорил, че когато ваксаджийчето започнало да му подсказва коя акция да купи, той разбрал, че е време да излезе от пазара. През 90-те години се сблъсках с два подобни “момента на ваксаджийчето”. Първият беше когато видях телевизионна реклама за онлайн брокерска къща, която показваше как един дребен инвеститор току що си беше купил остров. (Рекламата с острова може да се види тук ). Вторият подобен момент беше, когато роднина, който не знаеше и първите букви от азбуката на финансите, стана член на инвестиционен клуб. Може би сте наблюдавали как в първите години на 21 век изглеждаше, че половината ви приятели купуват и препродават недвижими имоти.
Откъде идва тази корелация между широкия интерес и последващата ниска доходност? Просто е: За да расте цената на който и да е актив, е необходимо навлизането на нови купувачи на пазара и когато всички вече са инвестирали в акции, недвижими имоти или злато, няма кой да се присъедини към купона. Навлизането на неопитните, наивни инвеститори, обикновено сигнализира края [на повишаването на цените на съотневния актив].
В дъното си пазарите имат същото поведение. Когато всички ги е страх от акциите, не остава никой, който да продава, затова е много по-вероятно цените да тръгнат нагоре вместо надолу.
По друг начин казано, ние често зависим от препоръките на други за, да речем, ресторанта, на който да отидем, филма, който да гледаме, лекаря или адвоката, с които да се консултираме. Когато всичките ви приятели препоръчват един и същ човек, много вероятно е препоръката да е основателна. При финансите, обаче, поради изброените по-горе причини, нещата стоят по точно обратния начин. Когато всичките ви приятели изпитват ентусиазъм по отношение на акциите (или недвижимите имоти или която и да е друга инвестиция), вие може би не трябва да се ентусиазирате, а когато са критични към инвестиционната ви стратегия, това, вероятно е добър знак.
Работното познаване на историята на пазарите помага за такова печелившо, но силно контраинтуитивно поведение, т.е. да сте гледали този филм и преди.
Означава ли способността да разпознаваме прекаления пазарен оптимизъм или песимизъм, че можете да прецените момента кога да влезете и кога да излезете от пазара? Не, ни най-малко. Трябва да използвате познанията си по финансова история просто като емоционален стабилизатор, който ще е полезен за да поддържате курса и ще ви предпази от това да инвестирате всичко наведнъж на пазара, когато всички са настроени еуфорично и да продавате акциите си, когато изглежда, че светът отива по дяволите.
От друга страна, дисциплината на поддържане на фиксирано разпределение на активите като например 33/33/33 разпределение на портфейла, споменат в началото, е лесен и ефективен начин за определяне моментите на влизане на пазара, тъй като то по необходимост означава, че ще купувате повече акции след значителни спадове на пазара, когато песимизмът върлува и ще продавате известно количество акции след продължително и драстично нарастване на цените, когато изглежда, че пазарите правят всекиго богаташ. Истинската цел да изучавате финансовата история е да ви окуражи да продавате при високи цени и да купувате при ниски, нещо, за което се изисква дисциплина да се придържате към фиксирано разпределение между акции и облигации.
Завършвам този раздел с две четива за домашно: първото е “Дяволът хваща последните” от Едуард Чанслър, собрник от разкази за маниите на фондовите пазари, а второто, “Великата депресия: Дневник” от Бенджамин Рот, е картина за това как изглеждат нещата на дъното. Животът на повечето инвеститори обхваща тези две различни състояния на пазара, описани в споменатите книги. Те ще хвърлят пътеводна светлина, която ще ви води както през най-добрите, така и през най-лошите времена.
Devil Take the Hindmost: A History of Financial Speculation – 2000
by Edward Chancellor
The Great Depression: A Diary – 2009
Benjamin Roth (Author), James Ledbetter (Editor), Daniel B. Roth (Editor)