Разклатеното здраве и “мизерията” (по собствените му думи) на именития от близкото минало български естраден певец Борис Годжунов будят естествено човешко състрадание и желание да му бъде оказана помощ. Което и става.
Живот под елементарното човешко достойнство на старини не пожелавам и на врага си. Но съдбата на Годжунов е още едно повторение на урока, който всички трябва да сме научили от приказката за щуреца и мравката:
Тя, зимата, иде, винаги по едно и също време. То, бъдещето, идва неумолимо. Ето как:
И как живеем днес, зависи от собствените ни решения и поведение в миналото. А как ще живеем утре, зависи от това какво правим днес.
И колкото и да разнищваме как се е осигурявал, дали се е осигурявал, как и кой е трябвало да осигурява Борис Годждунов в миналото, какво е могъл и какво не е могъл да направи за себе си, това няма за промени живота му днес.
За нас, обаче, възможностите да спестяваме и инвестираме разумно за осигуряване на собственото си качество на живот на старини, днес са ограничени само от две неща – собствената ни грижа за себе си и размера и разнообразието на световния капиталов пазар. Тези граници можем да надскочим със собствения си финансов план.
Бъдещето идва, а песните на Борис Годжунов живеят в YouTube.